5 дни в Барселона

Летище София

          Преди точно седмица в този момент се намирах в самолета на път за Барселона. В ранните съботни часове се завърнах от това пътуване, но споменът от прекараното време в града от Североизточна Испания ще се пази за дълго в съзнанието ми. Бързам да изкажа и благодарностите си към моята приятелка Силвия, която бе личният ми екскурзовод и запланува и най-малките подробности за тези пет дни в Каталуния. Седмица преди заминаването ни вече знаехме часовете, в които ще посетим избраните забележителности, къде ще се храним на обяд и по какъв начин ще се придвижим до следващата ни дестинация. Без това планиране съм сигурен, че нямаше да успеем да се насладим и на 50% от видяното в Барселона, защото  голяма част от красивите гледки, щяха да бъдат заменени от стоене на безкрайни опашки, заобиколени от объркани туристи.

          Ден Първи
          На 26 март започна това пътуване. В този ден емоциите бяха много и независимо от късното ни пристигане на "Ел Прат"(около 21:00), първите ни впечатления бяха, че ни очаква едно запомнящо се преживяване. Предварително бяхме запланували да се придвижим с Aerobus от летището до центъра на Града. Тези удобни бусове минават на всеки пет минути, а цената им е само 5.90€. За 30-те минути, в които пътувахме до площад Каталуния имахме възможност и да си заредим телефоните, тъй като в голяма част от превозните средства в града има удобни зарядни. След слизането ни решихме първо да отидем да хапнем, след което да се разходим по главната улица в града - La Rambla. За момент помислих, че се намирам в някой от родните черноморски курорти, тъй като през няколко метра бяхме "атакувани" от викачи, които ни канят в традиционни испански ресторанти, където да опитаме страхотните им тапаси, гаспачо и паеля, а в допълнение с тях да се насладим на вечерта с кана сангрия или прясно направено мохито. Вечерялите пък могат да се спрат на нещо сладко от многобройните павилиони, които заливат La Rambla. За краткото време, в което бяхме на главната улица в тази вечер обаче най-много предложения звучаха по следния начин:"Hi guys: Coffee shop, Cannabis club, Do you wanna get high?" На всяка оферта гледахме с все по-голяма насмешка, но викачите така и не се отказват да предлагат стоката си. Марихуаната в града е на почит, а освен това си има дори собствен музей. Разходката ни се оказа кратка, тъй като бяхме много уморени и предпочетохме да се настаним в хотела ни, тъй като на следващата сутрин трябваше да ставаме рано и да започнем да следваме стъпките от плана ни.

La Rambla

Aerobus

          Ден Втори

Саграда Фамилия

          Алармата иззвъня рано, но не ни се спеше, защото нямахме търпение да закусим и да се придържаме към списъка, който Сиси старателно бе подготвила. Първото, което сторихме бе да достигнем до най-близката метростанция - оттам си купихме билети за 10 пътувания на цена от 10.20€. Тикетите за метрото се продават единствено на машина, а електронните табла изчисляват времето за идване на влака до секунда. Пет спирки по-късно стигнахме до първата ни дестинация за този ден - умопомрачителната Саграда Фамилия на Гауди. Незавършената Базилика впечатлява с размерите си и страхотната си външна архитектура, но най-голямата наслада за очите се намира зад стените. Ако успеете да я посетите в слънчев ден, ще останете изключително впечатлени. Светлината, която преминава през прозорците ги оцветява последователно в най-различни цветове и се оказваш заобиколен от невероятни шарки по стените, придържани от огромните колони. Задължително се качете до най-горните нива, но не забравяйте да разгледате и музея, където може да видите инструменти, с които е изработено това архитектурно чудо. Срещу 3€ можете да си осигурите и сувенирна монетка.

Гледка от езерото

          След това се разходихме до Passeig de Garcia(Пасео де Грасия), който е един от главните

Парк Гюел

булеварди в града. Там се намират голяма част от скъпите магазини, но разходката ни отведе до още две сгради на Гауди - Ла Педрера и Каса Батльо - в тях не влезнахме, но ако имате достатъчно време, задължително трябва да ги разгледате отвътре. Нямаше как да пропуснем да посетим и Ла Бокерия - най-големият местен пазар -  същинска наслада за очите и вкусовете. Сергиите са вплетени една в друга и има за всекиго по нещо - сокове, ядки, шоколадови изкушения, рибни деликатеси, месни продукти и най-различни вкусотии. Там пробвахме и кокосова вода чрез сламка от кокос(вкусно е). Следобед продължихме обиколката си към Парк Гюел. Подранихме с 30 минути за резервираните ни билети и се оказа, че за да влезнем трябва да изчакаме - за щастие успяхме да обиколим свободната зона, откъде също се виждат много красиви гледки към града. Най-хубавата "картина" обаче се открива от платената част, където можете да се насладите и на невероятната мозайка. Ако искате да получите хубава снимка на красив фон, посетете парка рано сутрин, когато навалицата не е толкова голяма и ще имате по-голямо спокойствие. Последната част от днешния ден включваше дълга разходка до бункерите. Трябва да имате останали сили, много търпение и удобни дрехи, тъй като пътят нагоре е изпълнен с много изкачване и голям брой стълби. Преходът обаче си струва, тъй като след достигането до връхната точка ще може да видите Барселона от 360 градуса. В края на този ден броячът показа почти 30 извървени километра, но всеки един метър от тях си струваше.

          Ден Трети

Камп Ноу

          Стартирахме отново много рано, а този път първата ни дестинация бе по моята специалност. Насочихме се към Камп Ноу - стадионът на футболен клуб Барселона. Веднага след проверката на билетите си задължен да си направиш снимки, които при излизането от стадиона получаваш в албум и можеш да закупиш. Първата част от обиколката включва разглеждане на музея - разбира се има отделено специално място и на един от най-великите футболисти в българската история - Христо Стоичков. Освен това може да видите голяма част от купите и отличията, спечелени от клуба, както и бутонките на играчите, спечелили последната шампионска титла на страната. След това се насочваш към трибуните, а за да стигнеш до тях минаваш през съблекалнята и възстановителния център на първия отбор - няма как да пропуснеш нищо или да прескочиш някоя стъпка в обиколката, тъй като всичко е оказано със стрелки, а освен това има стюарди, които отговарят за разходката из комплекса.

Площад Испания

Веднага след това се слиза до терена - за да се озовеш на скамейките, трябва да минеш през тунела, а там изключително впечатление ми направи - молитвения дом, в който всеки играч може да мине преди предстоящата среща. Следващата стъпка е ВИП зоната и мястото, където коментаторите от цял свят отразяват мачовете на тима. Преди завършване на обиколката се преминава през мултимедийната зала, където не пропуснах да видя някои от знаменитите голове на Стоичков. За финал трябва и да се отбиете през фен магазина, където се намира и края на тура на Камп Ноу. 

 Барселонета(гледка от лифта)

                              След тази двучасова разходка се насочихме към площад Испания. Първо решихме да се качим на кръглия мол, откъдето се открива гледка към пеещите фонтани, за съжаление точно в този момент те почиваха, но ако имате възможност така подредете времето си, че да сте в тази част от града през нощта - тогава може да видите истинско магическо шоу от вода, звук и светлина. Посетихме фонтаните и отблизо, тъй като това е пътят към хълма Монтжуик. Тук ходенето не отстъпваше по интензивност и дистанция на предния ден, но отново не съжалявам за натрупаната умора, тъй като предстоеше нещо, което ще помня дълго. С лифт се придвижихме от хълма до плажа Барселонета, който бе сериозно посетен от местни и туристи. За няколкото минути в кейбъл кара се откриват страхотни гледки и няма как да не се насладите на времето във въздуха. Не пропуснахме да си намокрим краката, но някои от нас си намокриха и дънките...

          Ден Четвърти

Стената на целувката

          Започнахме с ранна разходка до Арката на свободата, откъдето се насочихме към Парка на Цитаделата. Градският парк е построен през 18в. Крал Фелипе V успява да превземе града през 1713г., след дълга 13-месечна обсада. С цел да го задържи под контрола си, той нарежда да се издигне цитадела - най-голямата тогава в Европа. След кратка разходка в парка и няколко снимки се насочихме към зоологическата градина. По размери смятам, че е по-малка от тази в София, но като потенциал е много по-напред - разбира се и климата в страната благоприятства за това. Ако успеете да хванете feeding time-a на някое животно, няма да съжалявате. За наш късмет успяхме да се насладим на шоуто на делфините, а освен това видяхме страхотна борба за храна между семейство горили. Ако искате да видите насекомите, трябва да бъдете там между 12:00 и 17:00, защото се намират в отделна сграда и само тогава тя е отворена за посетители. Впечатление ни направи и ресторанта на животните, който е с прозрачни стъкла. Там специалисти подготвят дневните дажби на обитателите в градината.
          Следобед посетихме готическия квартал, където се намира Катедралата на Барселона. Пред нея има огромен базар. Уличките тук са старинни и тесни, което напълно контрастира с останалата част от града. Тук може да видите и уникалната стена на целувката, която е съставена от множество малки снимки, образуващи една голяма картина.
          Вечерта завърши с разходка до Музея на илюзиите, където се заредихме с много положителни емоции. Повечe снимки от там може да видите в профила ми в Инстаграм.

          Пети ден
Като за финал минахме през Ла Рамбла, покрай пристанището, където ако желаете може да направите разходка с лодка, за да достигнем до аквариума. Най-запомнящо се от разходката там е тунелът, през който преминаваш по движеща се пътека. За няколкото минути, в които се заобиколен от скатове, акули и други морски животни оставаш без думи и най-хубавото, което можеш да направиш е просто да се насладиш на красотата на заобикалящият те воден свят.

Аквариума

          С това приключи и нашата петдневна разходка в Барселона. Непременно всеки обичащ да пътува по света, трябва да посети този град и да усети сам настроението и любовта, които той носи. Един ден със сигурност ще дойдем отново и съм сигурен, че няма да бъдем по-малко очаровани. Adios.